Ако беше ...
Ако беше ти до мен
В онзи отминал ден.
Когато бях тъй самотен.
Чувствах се толкова нещастен.
Избрах аз за отговор на самотата
най-лошия враг на живота - дрогата.
Живота ми стана туй прекрасен,
от доза до доза и така ден след ден.
Спрях аз д
2003-06-12 00:00:00
Ако беше ти до мен
В онзи отминал ден.
Когато бях тъй самотен.
Чувствах се толкова нещастен.
Избрах аз за отговор на самотата
най-лошия враг на живота - дрогата.
Живота ми стана туй прекрасен,
от доза до доза и така ден след ден.
Спрях аз да мисля за самотата.
Спрях и да мисля за любовта.
Успял бях аз да те забравя.
Но плащах с живота си за това,
и не осъзнавах какво правя.
Погубвах душата си без да осъзная.
Така както ти погуби приятелството ни.
Правех аз последни те си стъпки към края.
а ти не направи нищо зада ме спреш.
Какво трябваше да направя, молбите ми на чуеш?
Молех те аз - Помогни ми!
Но ти така и не чу.
Беше забравила за приятелството ни,
беше забравила и за мен.
Започнах да живея в свои измислен свят.
Беше тои приказен, както раят.
Но не осъзнавах, че това е било краят.
Станах аз на дрогата роб,
и превърна се неусетно в мои гроб.
Погубих душата си доза след доза
Проникваше през вените ми смъртна зараза.
така както прониква в сърцето червената роза.
Изпълни се сърцето ми с умраза.
Погубих дошата си,
така както ти погуби приятелството ни.
Беше ти за мен верен приятел,
но от приятел стана предател.
Не дойде да отешиш моя плач
и стана неусетно мои палач.
Заминах аз по моя път,
не ме погледна за последен път.
Знай, само, че не ще те забравя.
Не щя забравя и това което ти направи за мен.
Но не ще се върна назад към миналото
защото там някаде остана и приятелство ни.
Остана и приятелката вярна,
предпочете тя да гледа другата страна
гледаше тя дрехите скъпи
и забрави приятелите верни.
Остана за мен един изход - Дрогата
Вкара ме тя в гроба
и така свърши моята история.
Ако някога когато те молех,
беше се опитала да ми помогнеш,
сигурно последните редове да сменя можех.
Но ти не се опита дори да ми помогнеш.
Погубих аз душата си, както ти погуби проятелството ни.
Оказа се ти не мои приятел а поредния предател.
Сбогом приятелко вярна и добра
дано си щастлива, когато мен ме няма
спомена за теб ще ме топли и в гроба.
Дано някой ден осъзнаеш кои са истинските ти приятели.
Автор: Александър Ненов